В Международния ден на правото да знам, Изпълнителна агенция по горите стартира нова рубрика, в която дава думата на специалистите: лесовъди, експерти, юристи, хора с необходимата квалификация, образование и опит. Чрез техните експертни мнения се надяваме да получите отговор на редица въпроси, провокирани от актуални теми, което да допринесе за Вашата осведоменост и обективна оценка на събитията.
Първата тема е посветена на Международния ден на правото да знам, който отбелязваме днес, 28 септември.
Изпълнителна агенция по горите е една от първите администрации, която предоставя достъп до информация от електронната си система и възможности за граждански контрол. Изпълнителна агенция по горите винаги е предоставяла максимална публичност не само на действията и процесите по контрол върху горските територии, но и по отношение на заявленията за достъп до обществена информация.
От началото на годината са постъпили 27 заявления по реда на достъп до обществената информация като достъп е предоставен по 25 от тях. Две от заявленията са получили отказ. За да бъдем максимално полезни решихме да предоставим професионално мнение и отговор на въпроса:
Как да поискаме достъп до обществена информация, съобразно Закона за достъп до обществена информация:
Производството започва с подаване на заявление от заинтересовано лице, като то следва да се посочат трите имена на заявителя, съответно наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, адрес за кореспонденция със заявителя.
Когато се иска информация, засягаща трети лица, органът е задължен да направи преценка относно степента на защита на правата на третите лица и надделяващия обществен интерес. Обикновено надделяващ обществен интерес, който да надскочи отказ на третото лице се преценява тогава, когато заявлението е подадено от представител на медии, неправителствени организации или лице, което представлява голяма група от обществото и неговото искане ще послужи за формиране на мнение на широк кръг от хора. Когато заявлението е подадено от физическо лице за формиране на лично мнение, обикновено съдебната практика не приема надделяващ обществен интерес. Поради това при подаване на заявление от лица, които са част от гореизброените групи е добре те да се идентифицират като такива и да се позоват на обществен интерес, за да получат исканата информация.
Друг важен момент е начина на формиране на искането. Следва въпросите да са ясни и точни, да се отнасят до конкретна информация, която се събира, обработва и съхранява у задължения орган, а не да предполага създаването на информация за целите на конкретно искане. Във втория случай е много вероятно да се постанови отказ.
Не на последно място трябва да се отбележи, че документите, които служат за подготовка на крайни актове на административен орган сами по себе си не представляват обществена информация по смисъла на закона, освен ако не са толкова съществени, че да могат самостоятелно да послужат за формиране на мнение за дейността на дадена организация.